История зад снимка

От началото до края.

История зад снимка

Започвам да пиша, провокирана от желанието хората, снимащи в различни жанрове, да споделят какво им е коствал даден кадър. Противно на всеобщото разбиране, че фотографията е само забавление, в много от случаите дори не подозираме през какво е минал човека, натиснал копчето на фотоапарата, преди да стигне до този толкова важен момент. Едни се бутат в тълпи от хора, други дебнат дни наред, трети мръзнат пред някой пейзаж, четвърти мъкнат техника като хамали. В общия случай вършат един куп други неща, за да може най-накрая да се докопат до заветното копче.

Но първо да се представя. Казвам се Диляна и снимам портрети. Днешният кадър, който ще разнищя, е правен по времена една от Работилниците и го избрах по две причини. Първата е, че самата идея се трансформира няколко пъти до края. Втората е, че конкретно този кадър за малко да отиде в кофата.

Започвам от началото.

Идеята

Идея

Би било твърде грубо да излъжа, че откривам топлата вода с роклите от естествени материали. За пръв път видях такава зимата на 2014г., когато Хриси, аранжор по професия, ми показа такава, направена от елхови клонки, която клиенти са поръчали за коледна украса. Естествено, докато стигна момента в който мога да си го позволя, дойде есента на 2015г., когато направихме рокля от есенни листа.

Есен

От първата рокля, която напрвихме, установих следните неща:

  1. Трепериш до последния момент, тъй като се прави непосредствено преди снимането.
  2. Тежи ужасно много и моделът е почти неподвижен с нея. Няколко крачки изморяват много, а сгъването в колената е невъзможно.
  3. Роклята не трябва да е затворена. Това налага обличане през главата, което предвид теглото ѝ, ти изцежда силите.
  4. Под долната част спокойно може да се обуе панталон или грейка, но в горната част материалите се лепят непосредствено върху дрехата.
  5. Трябва ви дреха от естествена материя, за да може по-лесно да лепите.
  6. Време за изработка - между 9 и 12 часа.

Взела си поука от въпросното снимане, реших, че трябва отново да пробвам, само че с цветя. Бях харесала скалите при яз. Пчелина като локация. Свързах се с Хриси и ѝ изпратих скица и работни цветове.

Първоначално исках да е с бюстие с лилави цветя и чисто зелена долна част. Оказа се, че нещата не ставали както аз ги мисля. Зависело какви цветя ще има в началото на април, каква зеленина, колко време ще се снима, тъй като ще повехнат и т.н. Предложи ми и вариант, в който цветята са като гирлянди. Идеята ми допадна, защото веднага си ги представих закачени по клоните на дърветата като пипала. А да, това директно наложи да сменя локацията, за да има все пак къде да ги закачаме.

Грим и коса

Бях се спряла на наситен зелен грим и пусната коса с плитки. Тъй като роклята щеше да е с голи рамене, исках косата да може да бъде прехвърляна и развявана. Основната функция на плитките бе да държат лицето открито. Проблемът, когато сниммаш на навън е, че понякога вятърът е много силен и цялата коса покрива лицето. За капак, когато има грим, косъмчетата залепват повече по кожата, а остраняването им трябва да става внимателно, за да не го размажеш.

Така заживях щастливо до средата на март, когато рязко застудя и аз се притясних, че ще разболея модела. Минах на вариант затворена рокля с поло и дълги ръкави. Никога не съм вярвала, че да намериш поло от чист памук е мисия невъзможна. Открих някакво със сравнително голямо процентно съдържание.

Това обаче наложи промяна на прическата. Притесняваше ме, че когато се залепят листата по дрехата, с пусната коса, шията й въобще няма да се вижда и на снимки ще изглежда все едно главата е набита в раменете. Минах на вариант “кок с уговорки”. С уговорки, защото всеки човек не харесва нещо в себе си и иска да го прикрие и съответно има някакви изисквания за това. Хубавото е, че с модела намерихме решение, така че аз да получа прибрана коса, а тя да се чувства комфортно.

Разбира се, нещата не свършват дотук. В деня преди снимките времето се затопли рязко и отново минахме на вариант с бюстието и пуснатата коса.

Роклята

Рокля

Рано сутринта в деня на снимките, Хриси ми изпрати кадри на почти готовата рокля. Присъстваха значително повече цветове, отколкото бях предвидила. Имаше бонус и два венеца за коса. Гирляндите от цветя не се получиха, тъй като много натежават и се усукват. Когато гримьорката дойде, решихме, че е най-добре да се откажа от зеленото и да направим грима неутрален. Смяната на роклята отново ме върна и към първоначалната локация на скалите.

На терен

Списъкът с изводи нарастна:

  1. Цветята увяхват много бързо на слънце. Пулверизаторът донякъде помага, но периодично се налага подмяна на цветята.
  2. Закрепването става най-лесно с телбод.
  3. Необходима е градинарска тел за стягане на роклята.

Техника и кадри

Снимах с Canon EOS 6D и Canon 24mm f/1.4 L II USM и сребрист отражател 200х150см. Направих два кадъра. Един за горната част и втори за роклята, с идеята да ги сглобя в един със съотношение 1:1.

Кадри

Обработката

Започнах с изчистването на склона отзад. Да си призная, първоначално възнамерявах да приключа с това, но след като го махнах ми хрумна идеята да превърна водата в небе. Това се оказа лесна задача с леки корекции на осветеността и тоновете. По пипкавата част беше сглобяването на роклята. Струваше ми 8 часа и няколко пъти връщане за доработване. Тук мога да ви посъветвам, когато се уморите, очите ви заболят и вече не виждате пропуските в снимката, обадете се на приятел и го помолете да ви посочи местата, които на вас ви убягват. Аз получих прилично нашарена с червено картинка, която за малко да ме разплаче и да ме накара да изтрия всичко.

Е, не го направих и резултатът е такъв.

Финал

Получавай известия за нови фотографски съвети от различни автори в различни сфери на фотографията!

*Ще получиш потвърдителен мейл с инструкции.